Погледнах очите ти...бяха твърде тъмни,за да видя преживяното.
Не можах да се вгледам в миналото ти.
Те бяха така непроницаеми...
Лутах се,но напразно...не можех да те видя.
Погледнах небето.Дишах дълбоко,а сърцето ми биеше ускорено.
Погледнах цветето.Беше жълто.Беше твърде нещастно.Не,не беше единствено
Имаше и други.Стотици...но то бе само.
Душата му-празна,
мислите му-отлетели.
Сърцето-прогонено.
Очите-заслепени.
Усмивката...липсваше.
Погледнах те отново...и отново не те видях.
Мислех си за това,което няма да е никога,и разбрах,че трябва да е.
Слушах рекичката...или поне си придавах вид на заслушан в нея човек.
И лежах там-без усещане,без желание,без копнеж.Без душа.Без сърце.
Без мисли.Без мечти,без надежда,без минало,без бъдеще,без живот.
Лежах...и се чувствах нежива.
Какво имам,а защо го притежавам?Полага ли ми се?Бях ли го заслужила?
Или Те отреждат кой да живее,и кой не.
Не мога повече.
Или искам.
Дишам.
Не мога да усетя аромата му.
Гледам.
Но защо не виждам нищо?
Слушам.
Но не чувам нито звук.
Чувствам ли?Или съм неспособна?
Любов...какво значи...а къде я има?
Откъсна мислите ми,закопа дълбоко съзнанието ми.
взе душата ми.
Уби сърцето.
Изгори тялото и го погреба.
Остави ме да лежа там-мъртва.
Това ли е вашата велика любов?
Не я искам-вземете си я обратно.
Не искам никога да я усетя отново.
Не ми е нужна.
Искам да виждам лицата на живота,
да чувам гласовете на земята,да усещам присъствието на
света.
Далеч от всичко,на няколко преки от разума аз го открих.
Защо ми е живот,ако не го използвам?
Тръгнах по магистралата на съзнанието...подведох се по знаците...
и попаднах в страшната,тъмната,зловещата,жестоката,непонятната гора
на разсъдъка.
Изпищях.не,не от ужас.Не и от страх.
Исках да се събудя.
Окъсана завеса.Студени завивки.Мръсни стени.Очукана врата.
Слънчеви лъчи се процеждат през запотените прозорци.
Смътен шум от жестоки удари по топла плът.
Далечен писък.
Тих плач.
Някаква действителност.
Оставя я и я забравя.
човек лежи и се усмихва...неразбран и чужд.
Той има мечта и свят.
Една реалност-Един мъртъв живот.
Един вик.
"Накъдето и да е!"