Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2009 10:56 - Детски спомен
Автор: wine Категория: Забавление   
Прочетен: 1044 Коментари: 1 Гласове:
1



Бях толкова малка и щура. То и сега съм щура, но тогава си беше друго. По-непреднамерено.
Струваше ми се, че пътуваме с години. Дядо ми - тогава все още моряк(така и не разбрах какво точно работи и какво е да си моряк) ни возеше към село в бялата си  хубава(за онова време) кола .Винаги, когато влизахме в селото веднага насочвах поглед - да видя къщата на прабаба. И винаги я виждах. Вляво от най-стария магазин.Някак като в ниша. Още преди да си влязъл през малката метална портичка, боядисана в зелено усещаш дъха на грозде. Бяло грозде и червено. Увиснало над каменната пътечка, която води към къщата.
Имаше една стая в тая къща, в която винаги е хладно. На една от стените - тапет, но не обикновен тапет, а като картина. На горски водопад.Леко избелял от времето тапет.
А завесите? Тежки винени завеси. Знаеш - навън грее жаркото слънце, но вътре си недосегаем от очите му. Толкова книги съм изчела на мекото легло, опънала босите си крачета, заровила поглед в буквите.
Гроздето. Как го обичах това грозде! Случвало се е по цял ден да дивеем с циганчетата от селото. Влизахме тайно в училището, срещу къщата и тичахме по коридорите, когато нямаше никого. Тогава нямаше камери,че даже и охрана. Един дядо само, който си похърква обедно.Беше щура работа. И само грозде ядяхме. Цял ден игри и после няколко чепки грозде. Миехме ги във вечната чешма. Каменна, огромна, чудовищна. И все тече и тече... и водата винаги студена. Само тази вода утолява жаждата. Само тя.
Толкова беше голяма чешмата, че всички перяха килимите и чергите си на нея. Конете, които минаваха също пиеха вода, пък може и да ги поизмият тук - таме стопаните им.
А вечер, с баба и кученцето й Джони сядахме на пейката на мостчето и гледахме небето. Веднъж видях червена светлинка в небето, но знаех, че не е  от самолет, нещо друго сякаш беше. А може и да съм си го представила. Не зная.
Само знам, че Джони умря. Баба го последва няколко години по-късно. А аз дори не плаках. Не знаех какво ми е давала. Просто не знаех.





Гласувай:
1



1. ledzeppelin - ..
29.10.2009 17:52
Аз пък знаех,но пак не можах да плача,такава мъка ми беше.Както и е да е.Селото е хубаво нещо,ти знаеш - и вашата портичка ли е зелена?! :)

Сега прочетох един разказ на Мопасан,в който един негър,наричан от другарите му Томбукту (като мястото,където живее) ядял адски много грозде от някакво лозе и всеки ден се напивал.А другите войници се чудели как,къде и с какво се напива като нямат пари.А нашичкия в лозето ... ама става въпрос за количество! (:
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: wine
Категория: Забавление
Прочетен: 181451
Постинги: 117
Коментари: 103
Гласове: 357
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031