Събуждаш се невинен...

И само облаци към мен летят.

Дай ми само забрава

и устни нечии - да ме крепят.

устни - нищо повече

а слънцето изгрява някъде далече.

Спираме се някъде - обречени

прикритието търсим в сънищата вечни

и питаме се с поглед  - накъде?

на никъде - където сме далечни, а поривите
отривисти, речни...

Усмивка лека всеки озарява

безумието пиянско изтрезнява.

И виждаме се тук - свободни
тръгваме - светът е наш, нали?

Не е, приятелю, не е, уви!

~ Co production
xD

...силни сме! :)