Мразя, когато не заспивам дълбоко, а някак сънливо се плъзгам през часовете.
няма почивка, няма умора.
и все пак сънуваш и тук е лъжата. казваш си, за да сънувам, трябва да съм спал.
но не си. просто си пуснал част от съзнанието и желанията му.
и си играеш с тях. сам ги нагласяш умишлено, дори и да не ти се вярва, дори и да мислиш, че не ти харесват. ако аз го правех -щеше да е различно, казваш убедено. не, не.
всичко това ти доставя извратено удоволствие. карайки ума да ражда не само хубави неща, горички и зайчета. перверзно, мръсно, окаляно съзнание. понякога чуваш думи и се опитваш да ги запомниш. понякога запомняш, но само част от тях. поезия ли беше или просто думи някакви? струваха ми се толкова верни, сякаш това беше, което винаги съм искала да кажа... но как бяха точно?
...