"Не мисли само за хубавите моменти, те напоследък не бяха много."

Всички думи ( и добри и лоши) вече май ги казахме.
и до болка сякаш се познавахме.
а днес отново търся те
и май не зная кой си.

обичам те, но стига вече.
отдавна отредено времето изтече.

и не зная дали да бъда тъжна
дали да се усмихвам
та нали спомням си дъжда
под който устремно разменяхме целувки.

понякога така те мразя
а друг път неморално силно те обичам.

къде се лутат всичките желания
къде и краят им ще дойде.
ах само да те видя
за последно.
тогава пак ще дишам.
тогава пак ще съм свободна.

но потънала във твоята прегръдка
веднага във килията ще падна
и всичките целувки нови
ще бъдат пак окови.

мммбахти.
верно ли такъв филм?
сериозно ли? ...
аз ли съм се повредила нещо и не ги усещам тия работи или наистина не е такъв филм?

иначе - хубав стих :))

ех.. :)