Минават неусетно дните
и спомените се губят.
В на Витоша полите
душите изсъхват и гният.
И всички думи са празни
и любовта вече загина.
И хората забързани разни
полагат глави на своята гилотина.
И стиховете ги няма
повяхнаха всички копнежи.
А изгубената наша промяна
самичка се спряга в падежи.
Безнадеждно се гоним
в безбрежните преспи
и дали щастие ще намерим
и дали ще бъде с забити в него пирони?
И няколко сълзи ще пророним за всички,
които умряха - в гроба ли бяха
или на миналото в реката?