Той чете. Аз пиша.
А стихът ми през неговите
устни диша.
Той пие бира. Аз не мога.
Той ме обича. Той също
е дрога.
Опрял глава уморена
на моето рамо.
И всяка химера
е сега позволена.
Цял живот сякаш него
съм търсила само.
Две седмици стават сега.
А те се разтичат във вечността.
Дано винаги да е така.
Дано винаги вървим ръка за ръка.

че ги качи.
майка ми ми вика по цял ден на главата. "да ти еба майката" й е всяко второ изречение. искам да си пръсна мозъка. веднага.

е па молим...
:)