Безсилие ли е?

Полъх на парфюм.

Отдавна е било, но малки сме били.

аника ботика и група антибиотика

мама вика от балкона

а това са тринадесет етажа... и със сестра ми чуваме различни неща

но стигаме до истината

историческо време

всичко в него се разказва

уморена съм

толкова съм обичала

толкова съм наранявана

толкова съм плакала

толкова съм наранявала

ти тъкмо тук си била

и зад ъгъла си се скрила едва

любовта?

живота?

какво правиш, когато някой умре?

писна ми от погребения

всеки ден заравяме мечти

какво по-специално има при някой човек

той може също никога да не се е сбъднал

може само ти такъв да си го виждал

може да не е бил това, което е в главата ти

Боли ме. но не знам как

как да го изразя

толкова хора загубих

кой следва?а кога идва моят ред?

ще липсвам ли на някого? ще дойде ли някой, когато моето тяло лежи в ковчега?

ще бъда ли толкова красива, толкова спокойна колкото тях?

не ми се пие

не ми се пуши

не ми се яде

,

но правя всички тези неща.

без нуждата

уморена съм

нямам желание

не искам да губя повече

един човек

какво толкова? има още хора

 

а днес написах още нещо

нали е великден

нали е възкресение христово

майната му на бога ви.

той погубва най-живите.

вярвам, че завижда на жаждата им.

та

 

По дърветата в градината

пролетен цвят е напъпил

и нежно ветрецът ги

гали

сълзите им мраморни

разпръснати в приказен

танц.

А лалетата обагрени

в кръв, полюшнати

в следобеден валс

неуморно, безспирно

за морно време шептят.

 

А вчера постлахме

килим от милиони

цветя

на гроба на мъдростта.

Борбена, силна, млада

жена.

Смъртта отнема на

най-живите дъха.

Това ли е

справедливостта?

 

 

....

Знам ли

тъпо е.

като всичко

като бачкането

като изпитите

като всичко,

което ни тежи.

гадно е

ужасно

е.

не умея може би да пиша.

вече не знам

вече не знам

какво обичам

какво мразя

към какво се стремя

от какво да се пазя.

 

планини морета

пясък

дървета

листа

зелено

бистро небе

отровно-синьо море

всички стихове

отиват в едно

отдавна забравено

чекмедже.

 

тишината е твоето име наум

всеки облак носи твоя парфюм.

 

цитати

думи

хора

образи

ликове

познания

денонощен и блед

обърквам се

не знам не знам

незнамнезнамнезнамнезнамнезнамнезнамнезнам

не търся повече отговори.

знам, че няма да ги намеря.

 

Джим и аз като теб

I"m sick of doubt.

къде свършва всичко.

и кога?