Може да е вулгарно, може да не Ви хареса, може да е пошло, но си остава такова, каквото е.
Каквото аз го виждам.
Каквото го видях.
От два стола на земята.
Знаех, че така ще стане и може би нарочно, предусещайки го, следвах идеята.
От двама мъже - никой не остана.
А целият свят продължава да върви, да се върти, да подскача, да плаче, да се усмихва, да се смее със сълзи, да се забавлява.
Хора крачат - забързано, замечтано, лудешки, някои кретат едва-едва.
Една баба ме помоли да й помогна с пресичането.И естествено ми разказа живота си, посъветва ме, пожела ми късмет, но между купчината ненужна информация имаше и много истини. Защо не те срещнах, бабо преди няколко дни?
Защото сигурно бях заета да се въртя в омагьосания от двамата принца кръг.
И се лутах, ли лутах. Ту при единия, ту при другия, незнаеща, търсеща, надяваща се.
Гледайки все пак хората по улиците, в колите, в автобусите,се чудя каква е тяхната история?За какво мечтаят, какво ги тормози, какви копнежи, страсти, авантюри, мъки са ги сполетели?Към какво се стремят, каква е тяхната цел?Щастливи ли са?Кои по дяволите са всички тия непознати лица, подминаващи ме, слепи за мен.
Сигурно ми изнася да съм боклук, да чупя разни неща... като чувства.
Как се прави това ли?Тази тайна няма да Ви я разкрия, защото колкото по-малко хора я знаят, толкова повече любов ще има. Умението да си пълен мизерник не се губи, не се придобива. Дори не е наследствено, просто или го имаш - или не, а най-добре, ако не подозираш за съществуването му.
Но какво да се прави, някои хора са си даровити в това отношение.
Предполагам абсолютно съм си заслужила случилото се.Чудя се защо не дават дипломи за Пълни Задници като мен.
Ако даваха щях да имам докторска степен.
А е възможно прекрасните емоции от последните 7 дни да са били твърде много. Емоциите са като ставите явно - износват се.
Пренаситиш ли се - вече няма място за повече.
Аз изразходвах своите - пестете вашите.
Не се раздавайте. Не се колебайте. Изберете цел и я следвайте.
Колко банално, нали?
Достатъчно.

Има толкова причини да стане това или онова .
Добре е човек да е самокритичен , но все пак трябва да обича себе си .
Приеми , че така е трябвало да стане . Не се измъчвай.
Ще ти кажа : ако единият от двамата те обича истински , ще прости и пак ще бъде с теб . И така ще разбереш кой в същност те обича . Ще плаче , ще се тръшка и после пак ще дойде при теб , защото НЕ може без теб .
Ако не дойде , или е много горделив - ех , тази гордост понякога ни изяжда главата , или не те е обичал истински . Това е !
Има истинска обич и псевдообич . Който обича - прощава за накърнената си гордост . Прегръщам те и ти желая да откриеш истинската си обич !
А ти си само на 20 години !
Панацея. :)))

много си груба и до болка откровенна към себе си.Но както каза,Панацея....Трябва
да се научиш да обичаш себе си.И наче,няма как да очакваш другите да го правят.И
после,ако се е случило вече-значи,така е трябвало да стане.Вярвай,че зад ъгъла
в потайна доба-те чака,единствения.И аз от сърце ти пожелавам,да го хванеш за ръка
и да отлетите,заедно към Любовта.

За милите думи, за съветите и...
стана по-бързо от колкото очаквах, но вече единият прости.
По съвет му написах на съобщение точно какво чувствам.
и... се получи :).
Може някога да се окаже, че не е той, но ще видим :)
Има време.

си мислех, че е възможно да обичаш истински само един човек.
Но при теб все пак нещата винаги са били по малко по-друг начин. :)
Защо не ми вдигаш, порче?

един ден всичко ще придобие друг смисъл.