Не съм тъжна. Казват, че поетите, писателите пишат най-добре, когато са тъжни. Е,не, не съм. Наистина.
Може би мънинко.
Сякаш обичам всичко и всички.
Дали е заради сериала, заради йогата, заради осмислянето на живота и намаляването на пиенето,не зная.
Но, тъжното е , че спирам да обичам него.
А мислех, че винаги ще го обичам. Явно всеки път усещането с връзките е  едно и също. Той е . Си казваш. Той е, никой друг. Да, ама не е. Просто не е . И все по-рядко му казвам обичам те. И все по-често си мисля, защо го лъжа, когато го казвам. Той не е това, от което се нуждая. Той не ме познава. Той не е истинският. Той не е това, което търся, това, което съм вярвала, че ще намеря. Той не е той.Не е себе си дори. Винаги ли връзките завършват с отмаляло, безчувствено пренебрежение. Не, не е апатия. Просто ми е все тая. Хладно ми е. НЕ съм там с него, когато трябва, на момента. НЕ изживявам деня. Безлично ми е. Уморена съм да го понасям. НЕ намирам смисъл. Излишно ми е.
Къде сбърках?Всичко беше толкова лудо, щуро, плътско в началото. Секс.Филми.Думи.
Сега не ме слуша. Вече престанах да имам желания за споделяне. Той си е в неговия си свят. Той си е той. Неговите проблеми, неговото семейство, неговата работа, неговите тревоги, неговите пари, неговите желания. Неговия живот. Омръзна ми. Искам малко за себе си. Достатъчно приятели загубих заради Него. Достатъчно се въздържах от помислите, копнежите, трепетите си заради Него. Достатъчно се унижих, заради Него. Достатъчно.

Искам да бъда себе си отново.
Да имам приятели.
Да имам бъдеще.
Да имам кариера.
Да имам успех.
Да обновя знанията си.
Да обръщам повече внимане на близките си.
Да не загърбвам другарите си.
Да не забравям мечтите си.
Да вярвам в теориите си.
Да съм по детски себе си.
Да бъда аз.
От началото до края.
Без повече изкуствена любов.
Любовта е тук.
До мен.
Във мен.
Навсякъде.
Протягам се и я откъсвам.
И нека е ябълка. И нека гния на тая проклета Земя.

Повече доброта да струи от Вас и занапред ! :)