Буковски казва,че писането идва с чакането.Е,не точно по този начин,но перафразирано звучи така.Или поне на мен ми звучи.
Не е само до това дали си тъжен,дали имаш силно разтърсваща и емоционална нужда да пишеш.
Понякога просто ти се иска да надраскаш един ред с брилянтна  мисъл на него.За да не го забравиш,зтащото ти се струва като идея за милиони.
Знаете ли,че всеки е гениален?
Познавам хора,които решават с какво ще се занимават и цял живот преследват идеята.Вкопчват се.Сякаш ги е страх да  продължат да търсят призванието си.Или просто са късметлии и налучкват от пръв път.
Познавам и хора,които цял живот налучкват и търсят и сменят пътя си...но никога не откриват своето предназначение.
Има и такива,които бягат от него.
Смених много лица,минах през много промени.
Може би все още не зная за какво съм родена,не зная какво търся.Не зная дали ще го намеря,не зная.Не зная,но след десетки опити...е време да се заинатя,да не се давам...да следвам желанието,да съм упорита.Всичко останало се превръща в хоби.Тоест нещо,което правиш без конкретна цел,за забавление,не,за отмора.
Малко по малко разбирам,че обещанието е обещание,че хората ннаистина трябва да се надяват на най-доброто и да очакват най-лошото,научавам се на много.Променям се отново.Може би помъдрявам,може би оформям себе си.Принцеса,Археолог,Криминалист,Адвокат,Психолог,Танцьор,Фотограф,Журналист,
Режисьор,Актьор,Учител,Готвач.
Всъщност във всичко имаизкуство.
Смисълът е да не се предаваш,когато откриеш,че си разбрал,че си намерил себе си.
Иска ми се да пия чай в някоя английска галерия,но седя пред лаптопа в едно бунгало на края н софия...и вярвам,че парите не са реалната ,призната ,вселенска обменна единица.
Има по-хубави неща.и те наистина си заслужават.

Или поне в позитивните случаи е така :)