Не знаете какви неща са ми в главата.
А сънищата ми стават все по-извратени и кошмарни.
С лек привкус на Тарантино.
Изпушихме тревата.
Мислите ми се манипулират от обществени перални.
Съзнанието - на Дали картина.

Обърквам се.
Отчайвам се.
Искам да избягам.
Все едно е.
Като на бягащата лента във фитнеса.
В анимация събуждам се и лягам.

Нереалност.
Същност.
Истина.
Живота ми е като стара лента.
Прескачат щуро всички кадри.
А душата..
електронни
току-що цигари 
няколко запали.