Тя бродеше навсякъде.
Обикаляше бързо.
Крачеше неистово.
Примамваше всеки срещнат и отнемаше живота му.
Чума-всеизпълваща,плътна,отровна.
Безмилостна,зла и коварна.
Чума.

И ето го тук нашият герой.
Възпълен,леко кривоглед и силно непохватен.
На около 42,но отдавна увехнал и примирен.
Излежавайки се под едно дърво,оплаквайки ужасния си живот,се вцепени,когато пред него застана жена.
Изкусителна жена.
Страстни плътни устни,катранена коса, сини,бездънни очи.
Висока,стройна,властна.
Доближи се до мъжа и му пошушна нещо.
Тогава той се сепна.
Изглежда отначало споделеното не му допадна,но после се погледнаха заговорнически.

И така тръгнаха двама.
Но не мина дълго време и Чума покори напълно нашия кривогледичък приятел,а той подмолен,подвластен,жалък и използван падна болен в краката й.Усещаше-края му настъпва.
И спомни си за предишния си простичък живот.
И го пожела.Пожела го наистина силно,деца.И си обеща,че никога няма да е нещастен вече-нито заради външния си вид,нито заради тромавостта си.
И какво мислите стана?
Времето се върна назад и нямаше помен дори от злокобната Чума.

..

Но не.
Мъжът твърде болен и изнемощял почина.
А Чума продължи да вилнее.

След време обаче едни скучни хора си сътворили разни антибиотици.
И така се оттървали от кучката Чума.