Нищо не откриваш всъщност.
Няма какво да откриеш,зная.

същите неща,същите улици,същите
бездарни хора,същите
мъртвородени бебета,същите им лигави претенциозни писъци,същите
оръфани клошари,същите смрадливи болни псета,същите
пречупени цветя.
Същите бездуховни празни сенки,родени от
същото онова увехтяло слънце.
И същите думи,същите разговори.
Същите слова и безсмислени приказки и поучения.
Същите автобуси,къщи и блокове.
Същите огромни гнусни реклами,същите
величествено пошли магазини.
Същите.
Като никога досега.

А някъде далеч е съществувала
подобна реалност.
Малко по-хубава,чиста
и неопетнена от днес.
и от утре.
и от шибаните цици
на Преслава,които се лашкат
по билбордовете
и скриват малкото късче
овъглено небе.

..