Аз помня дните ни пъстри,
когато с теб танцувахме 
когато с боя по пръстите
света рисувахме.

Пияни вчера
всяка утрин
наново създавахме
своята ера.

Загърбили
или непознали
празните дни

пеехме, крещяхме
само две, но никога 
сами.

По цял ден дъги
на хората подарявахме.
И душите наши с
усмивките им украсявахме.

Вървяхме по нейзнайните улици
винаги с лека тъга.

Бяхме бедни странници
с богати сърца.

То беше за цял живот.