Вечерните кошмари с прилепнали рокли
от черно кадифе
танцуват загадъчни
във винено море.

и писъците хорски
ги карат да растат необяснимо
високи стройни всеобхващащи.
поглъщат всеки стон и всеки вопъл.

и късната есен
която циганите предвещаха
така и не дойде.

и зимните гирлянди
се пръснаха по непознатото
небе.

забързани кошмарните видения
прииждат още по-безшумно.
и крясъците им ожесточени
в люлка като бебе ни приспиват.

кошмарите вечерни в ранно утро
превръщат се в приказка удобна.
че спомените ни спасяват.
че мисълта е като пробна.

избираш сам настройки на ума.
и плъзга се щастието през зъбците.
поне веднъж в живота си избрах.
че щастието не е грях.

сега със него ще танцувам.
а не с безброй кошмари.
и устните ти нощем ще целувам.
макар измамена устата ми да пари.

Хареса ми,носи се като потайна нощ в мисълта. Поздрави!!!